Гръм

Гръм
Имам мъжка Каракачанка от 6 години. Като беше малък всички ме плашиха, че са много своенравни, трудно подлежат на дресировка и често скачали да хапят дори и стопаните си. Искам да ви споделя, че нищо от това не важи за моето куче Гръм. Как се справих ли?

Според мен още от пъврият ден, в който кучето стане ваше трябва да започнат обучителните процеси, въпреки че кучето е малко и вие си мислите че то още нищо не разбира. Аз още от първият ден започнах да го уча да седне мирен докато му давам храната, а не да се бута в купичката и докато не кажа команда "яж" да не пипа, както и точно когато му е най-сладко да му взема купичката, за да не ме ръмжи като порастне. Никога не съм му давала да яде от масата, колкото и мили очички да ми е правил, затова сега когато го разхождам и си ям сандвича той изобщо не ми обръща внимание и не става превъзбурен за храна.

Също така след като порасна малко започнах винаги преди да му дам да яде да го карам да изпълнява някоя команда, а понякога и цял репертуар :) Сега е най-доброто куче, когато сме в парка (никога не е бил агресивен, а напротив - когато са агресивни към него той се дърпа настрани и излайва тежко, за да стресне отсрещния), а когато е в двора е най-добрият пазач. Лае респектиращо и всява страх с осанката си. Изпълнява команди като: седни, легни, дай лапа, не тази - дай другата, дай и двете лапи, превърти се, редом, мирен, късай и сега се учим на команда копай :)

Да не си помислите, че нищо от своенравният му характер не е останало... понякога се прави, че не ме чува като го викам да дойде. Спира, обръща се, поглежда ме и пак си отива където си е наумил... но това го прави понякога, когато отдавна не е разхождан. Гръм е най-доброто куче. Държи се подобаващо в парка, даже и без каишка, а на двора е най-респектиращият пазач. Да ми е жив и здрав! :)

прегледи 887

10.01.2014 16:51
7 харесват, 0 не харесват

Коментари за Гръм

  1. 1.

    интересно

Рекламирай в INSERT.BG