Моите Френски Булдоци

Моите Френски Булдоци
Нашата история

През 2009 година бях на гости при съученик, там се запознах с хора. Докато присъствах в тяхната компания, подметнаха за тяхни познати, които имат куче и търсят на кого да го дадат.

Аз естествено като генетично отнесен по животните, на момента се натиснах да взема въпросното куче.

За няколко часа се организирах и отидох да го взема. Но като влязох в двора на къщата се вцепених, кучето беше омършавяло, но за сметка на това беше много добронамерена, естествена характерна черта за породата. Мисля да спестя интригата от разговора ми с бившите и стопани така че продължавам.

Първото ми впечатление беше, че кучето гледаше през задното стъкло на колата без да скимти, което е странно за породата, за тогаващният момент не ми беше ясно защо тази красавица приемаше така леко обстоятелствата.

След като се прибрах двамата с майка ми много си играхме с нея, като се минаха няколко часа сладураната направи не кой знае каква беля но само докато я погледнах и се сви и се напика от страх, а с майка ми, единственото нещо за момента което ни мина през умът беше че са я биели много.

На другия ден я заведох на ветеринар и взех нужните мерки. С времето успях да я рехабилитирам. Относно до личните данни на кучето тогава я взех на 1 година за още една година успях да я вкарам в релси когато си направи 3-тата година я заплодих и си запазихме едно прекрасно кученце.

Вече майката е на почти 6 години, а малкото кученце е на почти 3 годинки, намираме се някъде в Европа и до няколко месеца, живот и здраве ще ги пусна на разплод.

Колкото и да ми се искаше да опиша историята по подробно според мен не е нужно, то се знае.

прегледи 1165

03.06.2013 05:06
4 харесват, 0 не харесват

Коментари за Моите Френски Булдоци

  1. 1.

    Здравей!
    Може ли да споделиш малко опит с мен? :) Имам желание след оплода на кучката ми, да си задържа едно от женските, но не знам как да подходя, за да не ревнува майката, понеже след определен период от време, вече не ги възприема като бебенца, а като чужди кучета. Как да постъпя, за да свикнат една с друга, да не се бият и карат и и двете да са щастливи и доволни от живота си една с друга? Благодаря предварително и надявам това, което ще ми кажеш да ми послужи много!
    Поздрави!

  2. 2.

    Здравей, извини ме че толкова късно ти отговарям.

    1. Майката сама ще го отбие, когато прецени че е достатъчно голомямо.
    2. Кучетата като манталитет са доминантни животни, но са и предразположени да живеят на семейства(глутница). Доминантността варира в този ред Алфа, Бета и Гама. Какво искам да кажа, ти си Алфата а те са Бети. Обекновенно по-младите копират големите, тоест докато е малко кученцето, ти като Алфа показваш и помагаш на майката да възпитате палето. Но няма да е трудно, защото палето копира майката от теб се иска съвсем малко труд за усновните неща, един вид да го въведеш. Останалото за което се притесняваш е незначителна тревога, тя му е майка и никога няма да възпреме рожбата си за чуждо куче, все пак вие сте глутница.

    Като цяло в грубият смисъл това е, но все пак темата е много обширна за това ще те помоля да ми пишеш във Facebook: https://www.facebook.com/profile.php?id=100000496416396&ref=tn_tnmn .

  3. 3.

    Благодаря! :)

Рекламирай в INSERT.BG