Врабче

Врабче като топчица сива от прежда смълчано се гуши на клон. В прозореца потен с мъка поглежда, отронва сърцето му стон. Но ето, отвори се бързо вратата и лъхна оттам топлина, разтвори врабчето примряло крилата, щом плисна го сноп светлина. Две малки ръчици поемат връбчето и стоплят телцето му те. И в миг разтопява леда във сърцето дъхът на доброто дете. Петя Дубарова