Кучешка душа

"Стопаните смениха своя дом, а кучето оставиха на двора. То цяла нощ ги търси мълчешком, а призори задряма от умора... На следващата нощ по вълчи ви, загледано нагоре към луната. Повиках го с коричка хляб - уви, дори не ме допусна до вратата. Три нощи гледа тъмните стъкла, скимтя и ви от болка изтерзано, а после се отпусна на снега, преди да дойдат новите стопани. А старите усетиха на сън как някой диша в градската им вила отлитащата кучешка душа, сбогувайки се беше им простила." Чони Чонев