Писмото на Боби до президента

Добър ден, г-н Президент! (За грешките и почерка простете ...) И писмото в точния момент до края, аз ви моля, прочетете! Аз, г-н Президент, с изключение на Вас си нямам никой, честно. (На това поставям Ви акцент!) Аз се скитам по кварталите Ви често. И Ви пиша г-н Президент, със сърце и лапа, както най - добре умея ... Те са ми еднички инструменти, да Ви кажа, че съм куче, ще посмея! Родих се преди две лета, оцелявах някак си, все гладно ... Бих Ви гледал във очите, нали сте лидер на човешко стадо! Е, тогава, г-н Президент, продължавам аз да пиша, продължавам. У мене нямам ордени и ленти, а вместо слово, просто ще излаям! Наскоро се сбогувах с мойте близки - мама, братя и сестри - смъртта си те намериха Беззащитни бяха, слаби, ниски, а пред моите очи всички тях убиха! Говореха си, както чух, че нещо като "имидж" щели да "изпортят" ... Бог ми е свидетел, че не знам защо, но говореха си те за спорта. Шмугнах се под стара печка, наблюдавах стреснато момента, а работниците пак мълвяха, че било указано това от президента. Не вярвам аз! Това е безобразно! Вие никога не бихте го направили. Нали съм прав, г-н Президент, Вий сте лидер на човешко стадо ... Към Вас въпрос аз имам, социален: Вижте ни бездомните, как да оцелеем? Така е, аз съм просто куче и не съм специален, но знаете ли колко сълзи ще пролея? Колко съм садирал лапички до кръв по пътищата гладни, тъмни като в рог. Колко пъти питах за любов хората ... Вселената ... и Бог! Ако само можеше, г-н Президент, за едничък ден със нас да се смените (и на това ще сложа аз акцент) във всичко сам щяхте да се уверите. Аз - във лъскавия Ваш костюм, а Вие в кучешката кожа ще излаете. Моята вечеря - скариди и фондю а Вашата е студ на минус двадесет. Над мен ще бди президенстския кортеж и ще бъде топло, безопасно и "престижно". Във вас ще тлеят вяра и надежда и в снега ще спите неподвижно. Ако разменим се на момента, нима това ще искате, което казах? Нима ще изберете кожата на куче, а не на президент апартамента? Аз ще спя на френското легло, разбира се, в най - скъпия хотел и с брилянтна гривна на ръка, а Вие - в снежна буря, на асфалта под едно дърво. Мен ще пазят куп момчета за охрана, готови като гладни вълци да нападнат всеки. Вие ще разчитате на кучешките си крака, чувайки гърмежа от двуцевка. Уважаеми от мен, мистър Президент, представете си, Ви умолявам, във Вашия живот подобен инцидент а вие да сте куче ... все още оцеляло. За мен затворени са всички болници, дори и да съм с надпис "спешно", дори от кръв да ми текат сълзици, нощем раните си ближа вечно ... И така, полузаспал, накуцвайки, минавам аз през зимата оргомната да умираш бавно ден след ден това съдба е на бездомните! Аз бих лежал във мекото кресло, а Вие? (Погледнете в моя поглед черен) Правата на човека да сравним със съдбата да си безпризорен. Аз бих за ден дошъл във кабинета, бихте ли за ден били без дом? Ще се справя със планирането на бюджета и мисля да издам един закон ... Каквото можем ще спестим, че на хилядите кучета и котки ще поискам крехкия живот да съхраним - нали съм лидерът с властта и важната походка! О, моля, само за едничък час Вие да сте куче и да пиете от локвите Аз ще бъда в бизнес класа вместо Вас и с шампанско ще доливам чашите. А хората навред са откачили и сърцата им не знаят как да чувстват давам ви конкретни примери, а за глобалните задачи да му мислят. Помогнете за изграждането на приют във всеки град, във всяка област. Стотици кучета, измъчвани от студ, се скитат без утеха, вяра или доблест ... В крайна сметка, мистър Президент, с изключение на Вас си нямам никой, честно. (На това поставям Ви акцент!) Аз се скитам по кварталите Ви често. Помогнете ми, не може Вие да убивате! Вие сте добър, аз вярвам, знам ... Нима не искате и нас да защитите чрез смела, лидерска и силна бран? Ние всички молим се за Вас както можем, със сърце и духом, да се превърнете, пък дори за час, в черно-бяло куче без ухо. Спомням си, когато бях кутре, с Вас мечтаех да се запозная. Пиша Ви сега аз писъмце каквото ми е на сърце в слова да го извая. Аз Ви пиша г-н Президент, както мога криво-ляво. Моят глас ми е единствен инструмент откровено да Ви кажа всичко наболяло. Драги мой, господине Президент, извинете за разпалената реч. С изключение на Вас, аз нямам претендент и не вярвам, че сте безсърдечен! Вижте моето писмо нека видят и колегите ви пак Всички листи залепих в едно, о, простете, измърсил съм го със сняг. Това е, време да приключвам. Отдолу се подписвам, за да видите, че е от мене. Благодаря за всичко, няма да Ви преча Моля, намерете поне минута време. Оформям го във плик голям, прочетете думите ми публично - "От кучето с душа и блян, до Вас от Боби, със сърце и лично!" автор: Евгения Потьомкина, гр. Челябинск, Русия